Patrizzia (Надежда Ангелова)
2238 18515
19.06.2021 г., 18:43 ч.  

Песничка за котка и транзистор 

  Поезия » Друга
338 5 8

А всичко беше простичко, кафето,
от радиото – песен закачлива.
Започваше денят ми там, където,
Луната, уморената заспива.

На двора чакат кучето, врабците
и розите, с атлазени премени.
Оазис сред света, и подлеците,
бе този двор с тревичките зелени.

Ухаеше изпръхнала земята
и грееше небето дъгоцветно
и бях щастлива, волна – не богата,
две шепи бе богатството несметно –

изписани и премълчани болки,
вретенцето, на котката – замряло
Не се запитах само още колко,
и край ли е поредното начало.

А всъщност и да зная май не искам,
защото там, на пейчицата в мрака,
една любов и галеща и близка,
с транзистора припява и ме чака.

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??