От чувството защо ли се страхувах?
Красиво долетяло бяло птиче.
То идваше денят ми да бленува,
то идваше нощта ми да съблича.
И къс след къс кълвеше тези дрехи,
прикрили уязвимия ми хаос,
разкъсваше до рана всичко крехко ,
стаило се зад мъка или радост.
А после… настаняваше се вътре .
Подреждаше, копнееше до същност,
дотолкова, че сгъната навътре,
в мен облаците гукаха в окръжност. ...