8 sept 2024, 23:04

Песен за птичето 

  Poesía
253 10 22

От чувството защо ли се страхувах?

Красиво долетяло бяло птиче.

То идваше денят ми да бленува,

то идваше нощта ми да съблича.

 

И къс след къс кълвеше тези дрехи,

прикрили уязвимия ми хаос,

разкъсваше до рана всичко крехко ,

стаило се зад мъка или радост.

 

А после… настаняваше се вътре .

Подреждаше, копнееше до същност,

дотолкова, че сгъната навътре,

в мен облаците гукаха в окръжност.

 

То лягаше в гърдите ми да свети,

в гнездото си направено от клонки.

То лягаше в сърцето ми проклето,

да мъти своите яйца и болки.

 

Излюпваха се мънички и смешни

и гледаха учудено живота,

а болките превръщаха се в песни,

долитащи внезапно от гнездото.

 

Внезапни, кротки... без да се страхуват.

И в нощите мечтаех си богата,

да ги целувам , както днес целувам

ръцете ти... очите ти... душата... 

 

 

 

 

 

© Силвия Илиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??