Mar 11, 2008, 7:53 AM

Песъчинка 

  Poetry » Love
589 0 1
И слънцето ни изостави.
Гмурна се в лазурния си акварел
с детинско оправдание -
чакали го и на друг паралел.

Като песъчинка в окото,
с незабележима осезаемост.
Разстилам те върху платното
на спектакъла му монохромен.

Уж залисани по мързелива чайка,
дори не го изпратихме.
Поне от престорена учтивост,
можеше да му помахаме...

© Стоян Иванов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??