11.03.2008 г., 7:53 ч.

Песъчинка 

  Поезия » Любовна
588 0 1
И слънцето ни изостави.
Гмурна се в лазурния си акварел
с детинско оправдание -
чакали го и на друг паралел.

Като песъчинка в окото,
с незабележима осезаемост.
Разстилам те върху платното
на спектакъла му монохромен.

Уж залисани по мързелива чайка,
дори не го изпратихме.
Поне от престорена учтивост,
можеше да му помахаме...

© Стоян Иванов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??