Петнайсет

May 11, 2007, 11:40 PM

Poetry

709 0 1

Ще те изчакам на петнайстата спирка,
ще те спра на петнайстия знак,
ще тръпна до петнайстата среща,
а след нея ще оставим само мрак.

На петнайсет човекът се влюбва,
на петнайсет човекът е вече човек,
но петнайсет са вече в безкрая,
във първата половина на 21 век.

И аз бях на петнайсет,
уви и влюбих се в теб,
но болка тогава се изцерява,
когато за нея има билка и лек.

Ще останеш човекът "петнайсет",
но и ще останеш поредна любов.
За мен си отминаваща среща
на неотдавна отминал петнайсти живот.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

dracula88 (Антон Городецки)

2008-01-21T21:50:28+02:00

Хм... звучиш ми като Дамян Дамянов! В негоя стил е написано! "...ще останеш поредна любов..." - много силни думи! Евала (както се казва на български)! Лиричния герой, тип "Разбивач на сърца" преоткрил болката от едно разочарование и натъпкал горчивия спомен в някое мрачно кътче на сърцето си, се опитва да докаже пред света, че е силен, че не го е**... но какво доказва всъщност пред олтара на своето сърце? Яко е, спор няма! Има меланхолия и това го прави "харабежно"