Speedy (Красимира Баротева)
38 13
11 мая 2007 г., 23:40

Петнайсет 

  Поэзия
729 0 1
Ще те изчакам на петнайстата спирка,
ще те спра на петнайстия знак,
ще тръпна до петнайстата среща,
а след нея ще оставим само мрак.

На петнайсет човекът се влюбва,
на петнайсет човекът е вече човек,
но петнайсет са вече в безкрая,
във първата половина на 21 век.

И аз бях на петнайсет,
уви и влюбих се в теб,
но болка тогава се изцерява,
когато за нея има билка и лек.

Ще останеш човекът "петнайсет",
но и  ще останеш поредна любов.
За мен си отминаваща среща
на неотдавна отминал петнайсти живот.

© Красимира Баротева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хм... звучиш ми като Дамян Дамянов! В негоя стил е написано! "...ще останеш поредна любов..." - много силни думи! Евала (както се казва на български)! Лиричния герой, тип "Разбивач на сърца" преоткрил болката от едно разочарование и натъпкал горчивия спомен в някое мрачно кътче на сърцето си, се опитва да докаже пред света, че е силен, че не го е**... но какво доказва всъщност пред олтара на своето сърце? Яко е, спор няма! Има меланхолия и това го прави "харабежно"
Предложения
: ??:??