ПИЦИКАТО ЗА УМИРАЩОТО ЛЯТО
Водно конче над морето литва в утринна езда.
Спи вълната там, където пият мравките вода.
Изгревът пристига морав, жълт, зелен и син от студ.
Малкият ми книжен кораб търси в залива приют.
Черни облаци се спускат и затискат моя бряг.
Ах, по плувки и по блузка снощи се сънувах пак!
Вятърът тропосва плажа като стар, пиян пергиш.
Всеки си прибра багажа към Чирпан – и към Париж.
Мигар лятото си тръгна? Как да вярвам във това?
И върти луната кръгла калайдисана тава.
Край рибарите се мае мокър от прибоя пес. ...