Пиета

Aug 11, 2010, 12:21 PM

Poetry » Phylosophy

1517 0 34

Забрадките,
забрадките от черен креп
засенчиха небето лятно.
Потекоха къпинено зад хълма,
прибулиха асмите,
сълзи от кехлибар закапаха
и напращяло злато се изрони
по дрипавия гръб на планината.
Дойдоха оплаквачките, завиха,
запяха песни за сбогуване,
а птиците накацаха в очите ми,
мълчаха дълго, потъмнели... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Пиета

Want to read more?

Random works