Пиета

11.08.2010 г., 12:21 ч.

Поезия » Философска

1504 0 34

Забрадките,
забрадките от черен креп
засенчиха небето лятно.
Потекоха къпинено зад хълма,
прибулиха асмите,
сълзи от кехлибар закапаха
и напращяло злато се изрони
по дрипавия гръб на планината.
Дойдоха оплаквачките, завиха,
запяха песни за сбогуване,
а птиците накацаха в очите ми,
мълчаха дълго, потъмнели... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Пиета

Искате да прочетете повече?

Предложения