Писанията на една луда

Feb 4, 2005, 12:45 AM

Poetry

1154 0 0

Вървя, а стъпките ми оставят
невидими за очите следи,
за да може отново по нишката
утре тялото да върви.
И да гледа
усмихнатите тъжни лица,
(или пък обратното беше?)
И да се надява да са щастливи
тези сърца (които ги носят).
..Да слуша,
хорските смесени гласове,
молейки се да не съществуват, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Писанията на една луда

Want to read more?

Random works