Писанията на една луда

4 feb 2005, 0:45

Poesía

1152 0 0

Вървя, а стъпките ми оставят
невидими за очите следи,
за да може отново по нишката
утре тялото да върви.
И да гледа
усмихнатите тъжни лица,
(или пък обратното беше?)
И да се надява да са щастливи
тези сърца (които ги носят).
..Да слуша,
хорските смесени гласове,
молейки се да не съществуват, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Писанията на една луда

Искате да прочетете повече?

Propuestas