Писано с  надежда

Още съм драка – малка и остра,

 тръни – ръцете, болки – очите,

често в гласа вятър изохква

и вместо капки, падат сълзите,

от тях може дърво да изгние,

но няма страшно –

на сълзи драките са най-устойчиви!

Нощите пеят с гласа на петлите,

аз съм спокоен, макар и учуден,         

всяка нощ нощите пеят за дните,

чува ги слънцето сънено сутрин.

А пък душата все

чака ли, чака

да зърне отнейде

поне отблясък

от светлина

в мрака…

+