Писано с надежда
Още съм драка – малка и остра,
тръни – ръцете, болки – очите,
често в гласа вятър изохква
и вместо капки, падат сълзите,
от тях може дърво да изгние,
но няма страшно –
на сълзи драките са най-устойчиви!
Нощите пеят с гласа на петлите,
аз съм спокоен, макар и учуден,
всяка нощ нощите пеят за дните,
чува ги слънцето сънено сутрин. ...