Писмата, потънали в прах,
разказват за някакви хора -
студ не познават и няма у тях
следи от тъга и умора.
Словата, изписани с плам,
искрата си прежна събуждат,
но някак си, някак си знам,
че твърде отдавна са чужди.
Писмата, потънали в прах,
мълвят за изгубени дни.
Да можех да пиша за тях!
Но не зная дали са били.
© Александър All rights reserved.