Когато ти пиша дълги писма

рядко го правя от страсти,

които ти би лесно могла

да видиш сред всичките знаци.

А именно тях аз чувствам в речта

и в думите скривам тревоги.

Защото е тъмна тъмна нощта,

а утрото крие несгоди.

Потърсих утеха в тези слова,

които към теб пак отправям.

И пак ще се мъча да преценя

дали бих могъл да ти вярвам.

Не зная дали четеш ги сама

и чувстваш това що прикрил съм

в думите тежки като мечта

превърнала се в афоризъм.

Прости ми моята зла суета,

но пак ще се скрия в жаргони

и пак ще закрача сам във нощта

сред мрачните павилиони.

23 Януари 2015