Feb 21, 2010, 2:06 PM

Писмо 

  Poetry » Love
697 0 6

Писмо любовно пишех на момиче,

а после треперех аз и плахо сричах -

объркан бях, че много я обичах!
Момичето писмото взе,

усмихна се щастливо,

но после в тялото ми тя се взря,

а тялото бе грозно, уродливо,

разяждано от болест не една!

Писмото лекичко изпусна.

И падна, бедното, в калта.

Там корени то пусна,

разлисти се и разцъфтя.

Написах тъй писма безчет.

И нижеха се те - куплет подир куплет.

Момичетата ги изпускаха наред,

а те покълваха, растяха,

разлистваха се и цъфтяха,

а после се превърнаха

в ухаещ мъничък букет!

И нека кажа аз накрая,

че истината тук е тая.

Момиче не намерих,

но Господ даде ми

душата на поет!

 

© Милен Личков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??