21 feb 2010, 14:06

Писмо 

  Poesía » De amor
698 0 6

Писмо любовно пишех на момиче,

а после треперех аз и плахо сричах -

объркан бях, че много я обичах!
Момичето писмото взе,

усмихна се щастливо,

но после в тялото ми тя се взря,

а тялото бе грозно, уродливо,

разяждано от болест не една!

Писмото лекичко изпусна.

И падна, бедното, в калта.

Там корени то пусна,

разлисти се и разцъфтя.

Написах тъй писма безчет.

И нижеха се те - куплет подир куплет.

Момичетата ги изпускаха наред,

а те покълваха, растяха,

разлистваха се и цъфтяха,

а после се превърнаха

в ухаещ мъничък букет!

И нека кажа аз накрая,

че истината тук е тая.

Момиче не намерих,

но Господ даде ми

душата на поет!

 

© Милен Личков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??