Аз крача самичък сред мрака...

прегръща ме дяволски студ...

а вярата в мене угасва...

превръщам се в движещ се труп...

за похода нужни са двама...

за жалост обаче съм сам...

отдавна теб вече те няма...

не чувствам аз в себе си плам...

и все пак си зная, че нейде...

в широкия иначе свят...

си жива и искаш да видиш...

че мога да действам и сам...

животът за мен е безмислен...

все някога аз ще умра...

за себе си не, но за тебе...

проклетия път ще вървя...

и цялото време, което...

прекара ти някога с мен...

не ще да остане напразно...

ще стигна до края... за теб...