21.10.2018 г., 13:38 ч.

Писмо (3) 

  Поезия » Философска, Друга
4.0 / 1
821 0 0
Аз крача самичък сред мрака...
прегръща ме дяволски студ...
а вярата в мене угасва...
превръщам се в движещ се труп...
за похода нужни са двама...
за жалост обаче съм сам...
отдавна теб вече те няма...
не чувствам аз в себе си плам...
и все пак си зная, че нейде...
в широкия иначе свят...
си жива и искаш да видиш...
че мога да действам и сам... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Андрей Андреев Всички права запазени

Предложения
  • На Светла Табакова Тя с краката си боси препъва на мъжете очите лукави и подобно балканска пъстърва ...
  • На мама Тя пожела, когато си отиде, да посадя брезичка върху нея – поне насън да мога да я видя, как...
  • Беше утро. Ден първи на нашата свята любов. И изтръпнал от щастие цял, крадешком те поглеждах. Твоят...

Още произведения »