Jun 7, 2019, 2:46 PM

Писмо до един ничий 

  Poetry » Phylosophy
715 10 12

Писмо до един ничий

 

Живея в залеза зад хълма

и в златна шума се превръщам,

когато есента е пълна

с ухания на дим и къща.

 

А ти си скитник без посока.

поел по пътя без надежда.             

На длан претеглил хоризонта,

разбра ли Бог какво отрежда? 

 

Дошъл разискрен след пожара

на листопади и стърнища,

усетил се бездомен старец –

пред теб нататък няма нищо. 

 

И прелестно е да си ничий –

от гняв свободен и от страсти.

И всеки ближен да обичаш,

щастлив – сред толкова нещастни..

 

Блажен насън да съществуваш,

наяве да си дъх на цвете.

По заник тръгнеш ли по хълма –

благословен си ти, човече.

© Валентина Йотова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??