7 июн. 2019 г., 14:46

Писмо до един ничий 

  Поэзия » Философская
716 10 12

Писмо до един ничий

 

Живея в залеза зад хълма

и в златна шума се превръщам,

когато есента е пълна

с ухания на дим и къща.

 

А ти си скитник без посока.

поел по пътя без надежда.             

На длан претеглил хоризонта,

разбра ли Бог какво отрежда? 

 

Дошъл разискрен след пожара

на листопади и стърнища,

усетил се бездомен старец –

пред теб нататък няма нищо. 

 

И прелестно е да си ничий –

от гняв свободен и от страсти.

И всеки ближен да обичаш,

щастлив – сред толкова нещастни..

 

Блажен насън да съществуваш,

наяве да си дъх на цвете.

По заник тръгнеш ли по хълма –

благословен си ти, човече.

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??