Излез на площада, щом вече ме няма:
и кажи – Тя от вчера ми липсва,
облече червената рокля с воланите
и на кок си повдигна косите.
Слисан пазачът да спре, да се блещи:
– Беше нощем, когато пристъпи
към мене с хляб и чорбица от леща.
И лицето ми после избърса
с лунната кърпа в очите си,
усмихна се топло под шала.
Ех, в такава жена да се кръстиш -
ще покръстиш даже и Дявола! ...