19 янв. 2014 г., 20:38

Писмо от моята любима 

  Поэзия » Любовная
3.8 / 6
978 0 4
Излез на площада, щом вече ме няма:
и кажи – Тя от вчера ми липсва,
облече червената рокля с воланите
и на кок си повдигна косите.
Слисан пазачът да спре, да се блещи:
– Беше нощем, когато пристъпи
към мене с хляб и чорбица от леща.
И лицето ми после избърса
с лунната кърпа в очите си,
усмихна се топло под шала.
Ех, в такава жена да се кръстиш -
ще покръстиш даже и Дявола! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефан Балди Все права защищены

Предложения
  • ОБУСТРОЙСТВО (глава 10) 1. И не пришло ли время сказать то, что не говорено, а многие сильны желание...
  • Холодеет от минус двух до двадцати, колит в груди.. Может, мне доктора обмануть? - Как твоё сердце –...
  • Ночью морозной Луна засветила, На землю сквозь вьюгу свой свет опустила. В оконце избы свет ночной п...

Ещё произведения »