Със шрифта на неона с мисли пиша
по необратимия листец на времето,
а в мен изхлипва тихата въздишка,
споила в стон стенанието на сърцето.
Не искам да останеш сянка.
Все още искам да си много жива.
Нали на този свят дошла за малко,
потребно е да съм щастлива.
Не се преструвам никога на друга
и винаги във всичко съм си себе си.
А щом те нямам, нещо не ми стига,
и все на хвърлей съм и от мечтите си. ...