Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
21.04.2012 г., 10:42 ч.

Писмо в минорно 

  Поезия » Любовна
873 0 12

Със шрифта на неона с мисли пиша

по необратимия листец на времето,

а в мен изхлипва тихата въздишка,

споила в стон стенанието на сърцето.

Не искам да останеш сянка.

Все още искам да си много жива.

Нали на този свят дошла за малко,

потребно е да съм щастлива.

Не се преструвам никога на друга

и винаги във всичко съм си себе си.

А щом те нямам, нещо не ми стига,

и все на хвърлей съм и от мечтите си.

И питам се какво ли още има

да преживея, да горя или изтлея.

Извайвам в мислите красива рима

от жаждата със тебе да се слея.

И ставам синя музика от обич

по клепките на нощ красива.

Звъняща по звездите тичам

и чувствам, че обичам и съм жива.

Изчете ли писмото ми, Любов?

Години вече пиша неуморно.

Навярно ще го пиша цял живот

със ноти от сърцето във минорно...

 

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??