Писмо в прахта
Стоя пред листа бял.
Дните вятърът бе отвял.
Към края на живота си
човек се радва на постиженията си.
А какво бях постигнала аз?
Сърцето бе сковано в леден мраз!
Душата бе заспала в своя скръбен сън
и мълчеше като отсечен безмълвен пън!
Без да забележа какво е имало,
всичко се бе превърнало в минало...
И реших да напиша писмо ...