Кой буди нощем душата ми тъжна
и с кървав нокът драска в съня.
Връхлита в гънките сила безбожна,
до нишки кристални тя изтъня.
Наливам в бокал тишина накипяла,
от парещи капки отпивам сама.
И пак безутешна тъй съм гуляла,
в прегръдката стиснала плахо нощта.
В купол небесен събрала звездите
и таз нощ безумна луната трепти.
В миг просълзява до болка очите,
прелива желание бликва, кипи. ...