May 1, 2014, 7:58 PM

Плач 

  Poetry » Phylosophy
375 0 0

       Сърцето ми плаче. Душата ми се къса.

  Аз искам, а не мога

             глътка въздух да глътна.

   Буцата седи, още и все

      още е там, така и не мръдна.

 Ураган от яд, омраза и злоба

бушува в мойте вени, за Бога...

  Не мъчи ме, появи се...

 искам до мен да си, прегърни ме...

   Буцата седи, още и все 

     още е там, така и не мръдна.

 Аз искам, а не мога

     глътка въздух да глътна.

Душата ми плаче. Сърцето ми се къса.

   Аз искам да си до мен, любов скъпа.

© Иветтт All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??