1.05.2014 г., 19:58 ч.

Плач 

  Поезия » Философска
376 0 0

       Сърцето ми плаче. Душата ми се къса.

  Аз искам, а не мога

             глътка въздух да глътна.

   Буцата седи, още и все

      още е там, така и не мръдна.

 Ураган от яд, омраза и злоба

бушува в мойте вени, за Бога...

  Не мъчи ме, появи се...

 искам до мен да си, прегърни ме...

   Буцата седи, още и все 

     още е там, така и не мръдна.

 Аз искам, а не мога

     глътка въздух да глътна.

Душата ми плаче. Сърцето ми се къса.

   Аз искам да си до мен, любов скъпа.

© Иветтт Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??