Плаче във ръцете ти китарата
и ронят струните сълзи
за любовта, все още незабравена.
И тая незабрава те гори...
Как се забравя обич - питат думите,
когато тя пулсира във кръвта,
когато мислите сънуват будни
на ласкавите длани нежността.
Не се забравя, казва песента ти.
И щом обичаш - любовта не крий.
Не млъква твоята китара, плаче.
И ронят струните сълзи...
© Ваня Радовенска All rights reserved.
Понякога добър, понякога по-слаб, понякога емоционален, понякога философски, зависи как с чувстваш и дали си струва да кажеш това на другите.Ако в момента сърцата им бият на твоята честота, стихът стига до тях. И това е чудесно! А текстът за песен е по-специален. Той задължително трябва да е добър, за да не обиди музиката. Ако ми се наложи да пиша текст за песен, ще се възползвам от предложението ти!
–МОМЧЕТА„ НАСКО„ АНТОАН! Решението е ваше!Както и каквото решите!Но ви благодаря за желанието!
- ВЛАДИ, благодаря за високата оценка и добрата дума! Поздрави!
- МАЯ, ВАСИ, благодаря, момичета! Сякаш, за всеки инструмент
си има чувство.Китарата най-добре предава тъгата и някак си ѝ отиват сълзите.О, какво говоря, аз имам и акордеон, който плаче, но по друг начин.Ще взема да го напиша./стихотворението/ Благодаря за топлите думи! Лека и спокойна нощ от мен!