Плаче във ръцете ти китарата
и ронят струните сълзи
за любовта, все още незабравена.
И тая незабрава те гори...
Как се забравя обич - питат думите,
когато тя пулсира във кръвта,
когато мислите сънуват будни
на ласкавите длани нежността.
Не се забравя, казва песента ти.
И щом обичаш - любовта не крий.
Не млъква твоята китара, плаче.
И ронят струните сълзи...