May 12, 2017, 9:57 AM

Плача за България 

  Poetry
1714 5 29
Някак тъжно, дъждовни ми стана...
А осъмнах с усмивка на уста!
Боли, а ужким няма рана!
Какво нарани ме сутринта?
Порових тук и там из нета...
Прочетох това и онова...
Една душа изплака във куплети
болката за детство, дом, страна...
И моето сърце заплака...
Изчезна сутрешният дух...
Видях прихлупените къщи,
не чух обичайният им звук... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маргарита Ангелова All rights reserved.

Провокирано от стихотворението на Гогата "Завръщане". Дано не се спъвате в строфите, но сърцето ми се дави в сълзи. Да! Прекрасната ни страна изчезва. Поглъща я пустош. Има села без хора, или с няколко старци в тях... Умират хора и за това се разбира дни по-късно, защото са живели сами и самотно... Какво стори Гога?! С няколко строфи ме ослепи от болка! Не си виновен! Такава е истината.

Random works
: ??:??