goblenka (Маргарита Ангелова)
450 8826
12.05.2017 г., 9:57 ч.

Плача за България 

  Поезия
1629 5 29

Някак тъжно, дъждовни ми стана...

А осъмнах с усмивка на уста!

Боли, а ужким няма рана!

Какво нарани ме сутринта?

Порових тук и там из нета...

Прочетох това и онова...

Една душа изплака във куплети

болката за детство, дом, страна...

И моето сърце заплака...

Изчезна сутрешният дух...

Видях прихлупените къщи,

не чух обичайният им звук...

Изчезна светлина и цвят...

И времето замря...

Аз плача за изчезващия свят,

когото обичам и тача!

Аз плача за България!

Тя толкова много за мене значи!

© Маргарита Ангелова Всички права запазени

Провокирано от стихотворението на Гогата "Завръщане". Дано не се спъвате в строфите, но сърцето ми се дави в сълзи. Да! Прекрасната ни страна изчезва. Поглъща я пустош. Има села без хора, или с няколко старци в тях... Умират хора и за това се разбира дни по-късно, защото са живели сами и самотно... Какво стори Гога?! С няколко строфи ме ослепи от болка! Не си виновен! Такава е истината.

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Причинена ни е тъга. Вероятно, когато си тръгнем и ние ще причиним тъга.
    Но аз намирам и надеждата. Например в този пасаж - Евангелие от Йоана гл. 11.
  • Загубих ценни хора. Господ ги взе. Те ми липсват.
  • Христос говори за възкресение и бъдещ свят на правда и доброта. Щом самия Той е възкръснал - вярвам го. И ако е така, значи има надежда.
  • Къде е? Къде е тази надежда?
  • Боли без рана... Вярно е, но това е товар, който не можеш да носиш. Да носим. Ще ни смачка.
    Но пък и не сме в ада - надежда за по-
    добри времена има!
  • Благодаря!
  • Много хубаво стихотворение!
  • Аха, попаднах на моята болка! Знаеш ли, Марги, имам едно стихче казва се Болка. Отиди и го прочети. Мисля, че си намерих сродна душа. Ще те последвам.
  • До кога ще отговаря? Спрели сме да чакаме отговор... Не почистваме путя, не сменяме счупените прозорци... Просто купуваме училищен автобус... Посягаме на черкви и училища... Левски е футболен отбор, Вапцаров - водещ на "Невада", не е имало Батак...Прав си. Нашето овче стадо вълци го водят. Резултатът е естествен!
  • И на мен сърцето ми се къса на малки тъжни парченца, като гледам опустелите села и градчета с празните, изпочупени прозорци на училищата... безлюдните площадчета пред читалищата... и старите бабички, които се подпират на изкривени пръчки, запътени нанякъде към вечността...
    Но в един момент, окъпан от дъжда пред мен се извива пътя към дома ми обграден от пищна зеленина и облян от светлина толкова силна, че очите ме заболяват от красотата на природата която разкрива пред мен.
    И когато след залез запеят птиците... всичко се нарежда като пъзел и ме обзема Мир и Покой.
    Този Покой и Надежда за бъдещето искам да подаря и на Вас със следните ми стихове, родени точно в него и предназначени точно за Вас - Хората на които им пука за България:

    Ще оцелеем!
    Въпреки туй, че на стадото наше
    вълк е Овчаря.
    Времето питай как туй ще се случи-
    дори след 1300 години То пак отговаря.
  • Красота, нежност и тъга! Всичко това в едно прекрасно стихотворение! Страхотно е!Просто думите не са достатъчни,за да изразя възхищението си от това стихотворение! Браво!
  • Да. Но съм сбъркала. По някога късно си откривам грешката и не знам как да я коригирам. Преди имаше опция " редактиране"...
  • Много силно стихотворение, марги. Прозвуча ми почти като реквием за българия и многострадалния й народ и настръхнах от болка и тревога като теб.
    В първия стих нещо привлече вниманието ми. Ти пишеш"...дъждовни ми стана" може би си искала да напишеш дъждовно ми стана?
  • Благодаря ти. Прав си. Силни са чувствата, но не винаги успявам да ги предам.
  • Много силни и искрени чувства откривам в твоите стихове, Маргарита! Те ме накараха да се замисля и за страдащата майка, която всеки ден вижда просълзените очи на своите деца! Поздрави!
  • Благодаря, Ани. Рошаво? Хареса ми!
  • Ами... Какво да правя? Няма как да виждаш страдания на любим и да не плачеш.. Благодаря, че прочете и писа Иренка. Такава съм си! Ревла. Веси, толкова се радвам, че ме разбираш!
  • Няма нужда от сълзи, само от безусловна обич.
  • За жалост си права. Боли ме, но е факт. Поздравления за позицията и за стиха!
  • ОХ, Приятели! Да заложим на оптимизма. Какво друго ни остана? Обичам Ви!
  • Трогна ме... Поздравления!
  • Живея в такова малко село и от година на година става все по-страшно.
    Умират старите, а млади няма. Къщите остават празни. Голяма мъка е. Поздрави!
  • Само оптимизъм ни остава.Но той ли ще опази България в бурното море на събитията.Според мен зависи накъде капитана ще избере посоката.
  • Съгласен съм със Стойчо. Ние пак ще оцелеем и България ще бъде едно прекрасно място!
  • Не искам оцеляване. Искам щастлива държава и щастлив народ. Но, мога само да плача в куплети и ако това разплаче някого, ще е нещо. Нещо, ама малко. Малко, ама нещо. Благодаря Стойчо. Благодаря.
  • България е минала през много изпитания,но е оцеляла!🐎
  • Не съм виновна, момичета! Гогата насочи погледа ми към тази тъжна страна на живота ни и ... Аплодисменти за него и благодарности за вас!
  • Ех, много тъжно, но наистина е реалност. Натъжи ме, Марго!
  • И мен ме развълнува!!!
Предложения
: ??:??