Бе студен и мрачен ден,
дъжд валеше над градчето
и тишината, обикаляща около мен,
ме приспиваше без звук - с гласчето!
Това гласче във тишина
беззвучно бе, но се усеща,
че природата тъжи сега
за глупостта ни нечовешка!
Природата плаче със сълзи поройни
и гръм се чува далеч във висините,
тя страда заради постъпките недостойни,
които ù причиняваме ние! ...