ninka1 (Нина Руменова)
1 18
22 дек. 2009 г., 21:51

Плачът на природата 

  Поэзия » Другая
951 0 2

Бе студен и мрачен ден,

дъжд валеше над градчето

и тишината, обикаляща около мен,

ме приспиваше без звук - с гласчето!

 

 

Това гласче във тишина

беззвучно бе, но се усеща,

че природата тъжи сега

за глупостта ни нечовешка!

 

 

Природата плаче със сълзи поройни

и гръм се чува далеч във висините,

тя страда заради постъпките недостойни,

които ù причиняваме ние!

 

 

Отпадъци вечни замърсяват земята,

заводите безмилосно пускат своя дим,

мръсна е вече дори и водата,

не осъзнаваме, че светът ни е така необходим!

 

 

Накъде отиваме ние

и кому е нужно това;

камбаната тъжно продължава да бие,

а дъждът си вали със дни все така!

© Нина Руменова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Да права си.. за съжаление е така
  • Недопустим е фактът, че го осъзнаваме, но нищо не правим за да помогнем на нашата майка-Земя.
    Дори някой да положи усилия- те ще са минимални в сравнение с усилията на цялото човечество!
Предложения
: ??:??