По този хлъзгав път е душно,
обрасъл с троскот и пелин.
И грак на врани, пролет-есен
звучи в простора светлосин..
От песни чужди пощуряват.
Крадат най-нежните трели.
Редят разпенени тиради -
таланта никой не цени.
Запазили си място на арбитри,
похапват жито, помен за поет.
Градят си паметник неръкотворен
от истината в друг куплет.
Пристигат на ята. И единично,
еднакво яростни, с ъс злост.
Словесен пир, мечта за вечност
на плагиатския им пост.
© Христина Комаревска All rights reserved.