Плагиати

29 авг. 2018 г., 19:10

Поэзия » Гражданская

557 0 2

По този хлъзгав път е душно,

обрасъл с троскот и пелин.

И грак на врани, пролет-есен

звучи в простора светлосин..

От песни чужди пощуряват.

Крадат най-нежните трели.

Редят разпенени тиради -

таланта никой не цени.

Запазили си място на арбитри,

похапват жито, помен за поет.

Градят си паметник неръкотворен

от истината в друг куплет.

Пристигат на ята. И единично,

еднакво яростни, с ъс злост.

Словесен пир, мечта за вечност

на плагиатския им пост.

LiaNik (И.К.)

2018-08-30T07:48:21+03:00

Еее, Марго! Сега пак ме умиляваш с тези хубави пернати. А творбата е наистина пълна със заряд и макар пейзажно, са обрисувани чувства. Поздравления!
goblenka (Маргарита Ангелова)

2018-08-30T05:56:23+03:00

Хареса ми творбата. Замисълът. Но, харесвам враните. Гледала съм вранче. То стана изключително умна и вярна птица. Ревнуваше ме от мъжа ми, пазеше ме само за себе си. Не се отделяше ит мен! Казваше се Перушана и беше прекрасна! Поздрав!