Nov 11, 2008, 12:06 PM

Плахи стъпки 

  Poetry » Love
774 0 10

С трепет и горест очаквах

тихото почукване на вратата

и плахите любими стъпки

отекваха радостно в тишината.

 

Прегръщаше ни нощната омая

със своята безкрайна сладост

и в тишината на лунните нощи

сърцата ни затрепваха в радост.

 

Когато тъга сърцата обземе,

призоваваме това щастливо време,

останало в спомена прозрачен,

да гали душата с образ далечен.

 

 

© Мадлен All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??