С трепет и горест очаквах
тихото почукване на вратата
и плахите любими стъпки
отекваха радостно в тишината.
Прегръщаше ни нощната омая
със своята безкрайна сладост
и в тишината на лунните нощи
сърцата ни затрепваха в радост.
Когато тъга сърцата обземе,
призоваваме това щастливо време,
останало в спомена прозрачен,
да гали душата с образ далечен.
© Мадлен Все права защищены
и стъпки...
мъжки стъпки,
а след тях
роса...
разсипани мъниста
на разсъмване...