Sep 6, 2005, 4:09 PM

Пламъче 

  Poetry
670 0 0
Пламъче те наричам,
а пожари си ти,
във черти на момиче
сто фатални жени.

Ти на стръкче приличаш,
а кипи в теб гора,
по детински обличаш,
а събличаш жена.

На поточе напомняш,
а си дива река,
цяла в счупени стомни
и разбити сърца.

В миловидност сияеш,
но облъчваш до кост,
мужду ада и рая,
крехък въжен си мост.

Пламъче те наричам,
а пожари си ти,
и такава обичам,
любя в теб сто жени.

© Стефан Кръстев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??