6 sept 2005, 16:09
Пламъче
Пламъче те наричам,
а пожари си ти,
във черти на момиче
сто фатални жени.
Ти на стръкче приличаш,
а кипи в теб гора,
по детински обличаш,
а събличаш жена.
На поточе напомняш,
а си дива река,
цяла в счупени стомни
и разбити сърца.
В миловидност сияеш,
но облъчваш до кост,
мужду ада и рая,
крехък въжен си мост.
Пламъче те наричам,
а пожари си ти,
и такава обичам,
любя в теб сто жени.
а пожари си ти,
във черти на момиче
сто фатални жени.
Ти на стръкче приличаш,
а кипи в теб гора,
по детински обличаш,
а събличаш жена.
На поточе напомняш,
а си дива река,
цяла в счупени стомни
и разбити сърца.
В миловидност сияеш,
но облъчваш до кост,
мужду ада и рая,
крехък въжен си мост.
Пламъче те наричам,
а пожари си ти,
и такава обичам,
любя в теб сто жени.
© Стефан Кръстев Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
