moom (Момчил МАГ)
12 27
Nov 15, 2009, 11:12 AM

Пламъкът 

  Poetry » Love
921 0 2

"Пламъкът" 


 

Влезе ти под мойта кожа,

разтопи ме като лед

и научи ме да чувствам,

но не виждам аз напред.

 

Ти улучи ме в сърцето,

инжектира ми страстта.

И побъркваше ме бавно,

не можах да устоя.

 

Хванах се на твойта примка,

сам желаех аз това,

но сега се гърча в болка

и от мъка се руша.

 

Ти ранена бе от други,

разтухата видя в мен,

но не бяхме ний разумни

и сами си бяхме в плен.

 

Тайничко си ме обичаш,

но не ми показваш това,

само в нежността си ти приличаш

на изгубена душа.

 

Ти се сгушваше в мене

като истинско дете

и тупти сега в тебе

поразбитото сърце.

 

Но лекарството съм аз за теб

или просто утешение,

нямам право на съмнения

и не търся откровения.

© Момчил МАГ All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Какво нещо е поезиятаВъпросния стих е от 1995г.но и днес да обичаш все едно е писан преди минутиБлагодаря за коментара.
  • Голяма любов
    Поздрави!
Random works
: ??:??