moom (Момчил МАГ)
12 27
15.11.2009 г., 11:12 ч.

Пламъкът 

  Поезия » Любовна
918 0 2

"Пламъкът" 


 

Влезе ти под мойта кожа,

разтопи ме като лед

и научи ме да чувствам,

но не виждам аз напред.

 

Ти улучи ме в сърцето,

инжектира ми страстта.

И побъркваше ме бавно,

не можах да устоя.

 

Хванах се на твойта примка,

сам желаех аз това,

но сега се гърча в болка

и от мъка се руша.

 

Ти ранена бе от други,

разтухата видя в мен,

но не бяхме ний разумни

и сами си бяхме в плен.

 

Тайничко си ме обичаш,

но не ми показваш това,

само в нежността си ти приличаш

на изгубена душа.

 

Ти се сгушваше в мене

като истинско дете

и тупти сега в тебе

поразбитото сърце.

 

Но лекарството съм аз за теб

или просто утешение,

нямам право на съмнения

и не търся откровения.

© Момчил МАГ Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Какво нещо е поезиятаВъпросния стих е от 1995г.но и днес да обичаш все едно е писан преди минутиБлагодаря за коментара.
  • Голяма любов
    Поздрави!
Предложения
: ??:??