ПЛАТИ СИ

В този ден мъглив, студен, дъждовен

в душата ти е враждебно, отесняло.

От нейде полъх те следи лъжовен,

или пък е цяла зимна, снежна хала.

Защо дворците светли ти оставяш,

приземяваш се в калта на смъртните,

от какво ли бягаш, искаш да забравиш,

как крилете до тук ще те дотътрят?

С подлостта ти беше лесно, но подлост

от твоята по-силна надолу те понесе,

крилете лъжовни откъсна със злост,

небето ти стана дъждовно и тесно.

Вече липсваше светлината на златото.

В мрака не можеш свободно да дишаш,

но как ли ще дишаш, потънал в блатото,

в мръсния живот унизен да се впишеш?

Аз бих ти подала ръка, но не вярвам,

че с мен ще делиш коричка черен хляб,

ще се завием с кърпена завивка двама,

ще палиш кюмбето пробито, цепиш дърва.

Аз го правя, но живота мен ме е влачил

във вълните на бурно, бучащо море,

в слабините ме е ритал, дори тъпчел,

но по-силна ставах, с кораво сърце.

Да съм ти скривалище, не искай от мен,

да те пазя от вълците по петите ти!

Всеки плаща за стореното някой ден.

Ти имаш много да плащаш. Плати си!

13 03 2016