В този ден мъглив, студен, дъждовен
в душата ти е враждебно, отесняло.
От нейде полъх те следи лъжовен,
или пък е цяла зимна, снежна хала.
Защо дворците светли ти оставяш,
приземяваш се в калта на смъртните,
от какво ли бягаш, искаш да забравиш,
как крилете до тук ще те дотътрят?
С подлостта ти беше лесно, но подлост
от твоята по-силна надолу те понесе,
крилете лъжовни откъсна със злост,
небето ти стана дъждовно и тесно. ...