По корем в тишината плувам,
платноходката ми - моят стар креват,
с отворени очи сънувам,
усещам полъхът ти благ.
Мислите - попътен вятър,
постелята ми - белите платна,
продължавам все напред, нататък,
към пристана на твоята душа.
Напред, към твоето безветрие,
платната свои в теб да подслоня,
в дланите ти - галещо доверие,
в устните ти - късче свобода. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up