30 дек. 2006 г., 13:19
По корем в тишината плувам,
платноходката ми - моят стар креват,
с отворени очи сънувам,
усещам полъхът ти благ.
Мислите - попътен вятър,
постелята ми - белите платна,
продължавам все напред, нататък,
към пристана на твоята душа.
Напред, към твоето безветрие,
платната свои в теб да подслоня,
в дланите ти - галещо доверие,
в устните ти - късче свобода. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация