Apr 6, 2011, 1:00 PM

Пленница на вятъра 

  Poetry » Other
563 0 8

Аз идвам - пленница добра на Вятъра.

Спиралата превръща се в окръжност.

Притихнала, на гордостта във шатъра

се крие незабравената  моя същност.

 

Сбогувам се със песента на птиците

и Лятото в очите ми се стича.

В безкрайните пространства на зениците

необуздани спомени надничат.

 

Въздишките протягат тънки мòстове -

по тях да минат сбъднати желания.

Вратите безвъзвратно са залостени.

Забравени са хиляди страдания.

 

А Вятърът във плен недообмислен

държи ме  и не мисли да ме пуска.

Обсебва ми надеждите и мислите

и  - див жребец  - във сънищата ми препуска.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??