Аз идвам - пленница добра на Вятъра.
Спиралата превръща се в окръжност.
Притихнала, на гордостта във шатъра
се крие незабравената моя същност.
Сбогувам се със песента на птиците
и Лятото в очите ми се стича.
В безкрайните пространства на зениците
необуздани спомени надничат.
Въздишките протягат тънки мòстове -
по тях да минат сбъднати желания.
Вратите безвъзвратно са залостени.
Забравени са хиляди страдания. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up