6 abr 2011, 13:00

Пленница на вятъра 

  Poesía » Otra
562 0 8

Аз идвам - пленница добра на Вятъра.

Спиралата превръща се в окръжност.

Притихнала, на гордостта във шатъра

се крие незабравената  моя същност.

 

Сбогувам се със песента на птиците

и Лятото в очите ми се стича.

В безкрайните пространства на зениците

необуздани спомени надничат.

 

Въздишките протягат тънки мòстове -

по тях да минат сбъднати желания.

Вратите безвъзвратно са залостени.

Забравени са хиляди страдания.

 

А Вятърът във плен недообмислен

държи ме  и не мисли да ме пуска.

Обсебва ми надеждите и мислите

и  - див жребец  - във сънищата ми препуска.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??